11 ноември 2017 г.

Орехов сладкиш с елда и ленено брашно


Наскоро получих покана от Яворка Петрова – акаунт директор на "V+O COMMUNICATION"  и много мила дама, която ме призова да се включа с подходяща, диетична рецепта в кампанията „Открито за диабета“, организирана за поредна година от пациентски организации с подкрепата на френската, мултинационална, фармацевтична компания Sanofi
Идеята, чиято цел е превенция, ранно диагностициране и правилно лечение на диабета, ме грабна и с удоволствие откликнах на поканата. Заех се да чета и разучавам характеристиките на диабета и спецификите на храненето, съобразено с него. Но скоро си дадох сметка, че колкото и да научавах, толкова по-трудно ми ставаше. За любител кулинар като мен, това се оказа не лека задача. За да се създаде диетича рецепта, трябва да се подходи внимателно, с голяма отговорност и не на последно място - с професионализъм.
Понеже диабетиците трябва много да подбират какво и колко да си хапват, да следят дали изходните продукти са позволени и безопасни за тяхното здраве, да пресмятат количества въглехидрати, мазнини, калории, да избягват рафинирана захар, мед и какво ли още не, положението става доста затегнато. Представям си как при вида на страхотен, изкусителен десерт, те си казват с мъка „Не!“ и посягат към поредното парче плод (също съобразен с личната им диета), което вече може би ненавиждат. Именно това повлия на решението ми и наклони везните в полза на десертите. Започна се още по-голямо ровене за информация, която в някои случаи се оказваше разнопосочна. Направих и едно малко проучване в фейсбук-група на хора, живеещи с диабет и с тяхна помощ избрах продуктите и сглобих окончателната рецепта.
Резултатът се оказа изненадващо вкусен и за нас, които рядко се съобразяваме с принципите на здравословно хранене и подбираме храната си единствено на принципа „вкусно и питателно“.
За самият сладкиш вместо бялото брашно, към което бих посегнала в друг случай, използвах комбинация от типово и ленено. Захарта, заместих със стевия – оказа се, че след някои сушени плодове, тя е най-предпочитания неин заместител.
Вместо любимото ми масло, ползвах кокосово, а млякото е ниско маслено.
И изненадата – сварена и отцедена елда (гречка). Ползите от консумацията ѝ са много, но аз ще спомена само някои, които съм сигурна, че най-малкото ще ви накарат да я опитате, ако още не сте се запознали от близо с нея.
Тя не съдържа глутен, източник е на висококачествени протеини, които се разграждат лесно и това я прави чудесен заместител на месо. Богата е на фибри, желязо, въглехидрати и е отличен източник на витамини и минерали като цинк, мед и ниацин. В нея се съдържат 9 есенциални аминокиселини, включително аргинин и лизин.
„Анализите на различни проучвания сочат, че елдата може да бъде полезна по отношение на управляването на диабета. С гликемичен индекс от 54, тя понижава нивата на кръвната захар по-бавно, в сравнение с ориза или пълнозърнестите продукти.Консумацията на елда укрепва и подобрява здравето на червата. Ефективна е също така и за облекчаване на дизентерия и диария. Задържането на течности в някои части на организма може да доведе до появата на оток и в тези случаи растението е полезно, тъй като спомага за елиминирането на излишните течности. И още нещо важно -
чудодейната елда е полезна за бебета заради високото си съдържание на лесно смилаеми растителни белтъци. Полезна е и за възрастните, защото забавя процесите на стареене – заради високото съдържание на флавоници."

Повече за елдата може да прочетете ТУК
А сега рецептата.


Продукти

за тестото
4 яйца
2 ч.л. смлени на прах листа от Стевия
400 гр. цедено, нискомаслено кисело мляко
1 пликче ванилена захар
60 гр. разтопено кокосово масло
¾   ч.ч. типово брашно
¾  ч.ч. ленено брашно
щипка сол
1 бакпулвер
кората на ½ лимон (или ампула лимонена есенция)
1 ч.ч. сварена и отцедена елда (гречка)
1 ч.ч. едро натрошени орехови ядки

за крема
120 гр. крема сирене
½ ч.л. смлени листа от Стевия

за гарниране
1 круша

------------------
1
ч.ч. = 250 мл.


Приготвяне

1. В купа се събират заедно всички сухи съставки, без ванилията и смесват много добре.
2. В друга, по-голяма купа с миксер се разбиват яйцата, добавят се подладителя, ванилията, лимоновата кора, цеденото мляко и бъркането продължава на високи обороти до получаването на пухкав крем.
3. На порции и при непрекъснато бъркане се добавя сухата смес, а след като тя се поеме, се налива и разтопеното кокосово масло.
4. Прибавят се последователно сварената елда и ореховите ядки. Внимателно се обединява всичко с дървена лъжица и сместа се насипва в предварително намаслена и напудрена с брашно форма за кейк (или друга). Заглажда се повърхността и се пече в предварително загрята до 200° фурна за около 45 минути.
Изпеченият сладкиш има цвят на шоколад и леко се е отлепил от стените на формата. За всеки случай се прави тест с дървена клечка, която трябва да излезе леко влажна, но без полепнало тесто по нея. Ако все още не е напълно изпечен, се покрива с хартия за печене и се допича до готовност.
5. Сладкишът се оставя за около 10 минути да се поохлади във формата, след което се изважда от нея и се прехвърля върху телена скара до пълното му охлаждане.
6. Преди сервиране се намазва с крема от  разбитото с подсладителя крема сирене.
7. За финал може леко да поръсите със ситно натрошени орехови ядки, а при поднасяне гарнирайте с резенче свежа круша.


Сладкишът е мек и сочен, с балансирана сладост и лека. приятна влажност.
Чудесен за компания на чаша ароматен чай или топло мляко.



Здрави бъдете и да ви е сладко!


P.S.
Днес, 11 ноември 2017 г., от 14 часа на партера в The Mall  кампанията "Открито за диабета" организира събитие, в чийто фокус
 е балансираното хранене и нуждата от достатъчна физическа активност за превенция от диабета. Рецептите, подготвени от група блогъри ще бъдат отпечатани на картички, които ще бъдат предоставени безплатно на посетителите на мола. Лице на събитието ще е Ивет Лалова.
Отидете, ще е интересно, вкусно и забавно!



28 октомври 2017 г.

Торта ”Седем воала”

Torta ”Setteveli”



Днешната публикация е за една популярна сицилианска торта, но преди това нека малко се спрем на сицилианската кухня като цяло.

Та тя, сицилианската кухня, въпреки че е подчертано италианска, в голяма степен е повлияна от испанската, френската, гръцката и арабската - обяснимо, поради географското си местоположение и историческо минало. През вековете е запазила тези белези и благодарение на тях приготвяното и днес меню в Сицилия се характеризира като най-автентичното средиземноморско и спокойно може да се каже, че сицилианската кухня е истинската средиземноморска кухня.
Интересен факт е, че древният гръцки готвач Митакос, живял в 5 в. пр. н. е. в тогава гръцко говорящата Сицилия, е донесъл познанията за тамошното готварство в Гърция. Той е и първият автор на готварски книги, познат в света.
Кухнята на Сицилия е богата на вкусове и разнообразие като различните региони на острова имат различни предпочитания към основното съдържание на менюто си. 
„В Катания
, на източния бряг, първоначално заселен с гръцки колонисти се предпочитат риба, маслини, боб, шам фъстък и пресни зеленчуци. Голяма част от кухнята на острова насърчава използването на пресни зеленчуци като патладжан, чушки и домати, както и риба - риба тон, морска треска, морски костур, сепия и риба меч. В Трапани, в крайно-западния ъгъл на острова, се усещат северните африкански влияния в използването на кус-кус.“

Говорейки за храна, няма как да пропуснем и десертите. Сицилианските десерти. Популярни и разпознаваеми из цяла Италия. Примерите са много:
- Frutta martorana (традиционни марципанени сладки от области на Палермо и Месина, под формата на плодове и зеленчуци, реалистично оцветени със зеленчукови багрила)
-  Пиньолата (Pignolata) - меки сладки, поляти с лимонов сироп и покрити с шоколад
-  Buccellato - коледният кейк със смокини и ядки
-  небезизвестните  Cannoli
-  гранитата (Granita), полу замразен десерт, приготвен от захар, вода и различни аромати. Свърза се със сорбето и италианския сладолед,  но има по-груба, по-кристална текстура, която пък в различните части на острова е с различна плътност)
- Касàта Сичилиана (Cassata Siciliana) - торта с крем от извара, с плодове и покрита с марципан, оцветен в зелено или розово.
- Крочета (Crocetta di Caltanissetta) - бадемови сладки с лимонов или портокалов вкус
- сицилианските бонбони и захарни фигури - силно повлияни от арабските сладкари през IX век, тук те са запазили повече от това влияние, отколкото всяко друго място в Европа. 

Няма човек, който да е посетил Италия и да не е отнесъл вкусен, сладък спомен от тази слънчева земя със себе си. Но въпреки популярността на сицилианските десерти, не много хора извън Сицилия са запознати с типичната за Палермо торта Setteveli (Тортата на седемте воала), наречена на танца със същото име - танцът на Саломе към Ирод, предизвикващ желание и похот. Има много истории за създаването ѝ. Някои я приписват на Капело от Pasticceria Cappello  в Палермо, други  на Лука Манори от Прато  (Luca Mannori of Prato), чиято Torta Setteveli му помогнала да спечели през 1997 г. световната купа за сладкарство в Лион, Франция. Тортата може да се открие в цяла Сицилия, както и във всяка сладкарница в Палермо. Местните я смятат за финален десерт, на който се наслаждават на специални поводи като рождени дни и Свети Валентин. Тя е комбинация от редуващи се слоеве шоколадов блат, хрупкава пралина, лешников крем, шоколадов мус, покрити с огледална глазура. Всеки слой е кремообразен и богат, но също така нежен и ефирен - като светлина, преминаваща през завеса, от където  произлиза името ѝ.

Откакто съм я открила (преди доста години, даже не помня колко), съм я правила няколко пъти, но сега вече увеличих дозата, за по-голяма торта. И за да може да се държи добре, оставих блатовете цели (не ги срязах  хоризонтално на две), което в последствие отчетох като грешка. Спокойно могат да са по-тънки като увеличим броя на пластовете между тях. Но вече беше. Когато пак я направя и ако успее да стигне до снимки (защото до сега все изпусках тази възможност), ще покажа.


Торта “Седем воала“



Оригиналната рецепта.
В скобите съм поставила моите промени от последното приготвяне.

Продукти и приготвяне
/за торта с диаметър 24 см./

за блата

2 ч.ч.  брашно (½ ч.ч.)
½  ч.ч.  неподсладено какао на прах ( ¾ ч.ч.)
¼  ч.л. бакпулвер
¼  ч.л. сода
6 големи яйца със стайна температура
1 ½  ч.ч. захар на пясък

Загряваме фурната до 190° и намаслявамее 24 см. тортена форма
Пресяваме два пъти брашното с какаото, бакпулвера, содата и оставяме настрани.
В съд с двойно дъно разбиваме  яйцата със захарта, докато сe стоплят (25-30°) и почти  удвоят обема си (на много слаб огън или без него, но по-продължително време. Трябва да се стопи и последното кристалче захар). С помощта на миксер продължаваме разбиването, докато сместа  утрои обема си (около 7 минути). Правим тест с усукване на осморка - преди да спадне, трябва за около 30 секунди да се задържи като панделка. Резултатът е лек, обемен, но и плътен крем.
На порции, бавно добавяме половината от брашното в яйчната смес, разбъркваме го да се поеме добре като внимаваме да не спадне обема (въздуха). Добавяме другата половина от брашното и разбъркваме пак внимателно.
Изсипваме сместа в подготвената тортена форма. Печем  за 20-25 минути. С клечка за зъби пробваме готовността. Вадим от фурната и охлаждаме за 15 минути. Освобождаваме  от формата и оставяме да се охлади напълно върху телена скара.

Трябва да направвим блата най-малко един час преди сглобяване на тортата!

ЗАБЕЛЕЖКА: Моят блат този път бе маслен - с добавка на 200 гр. масло, 100 мл. сметана (разбита с яйцата) и още половин ч.ч. брашно. Плюс това, общото количество на какаото ми бе ¾ ч.ч.
   
за сиропиране
75 гр. захар на пясък
75 мл. вода

Естествено и тук удвоих количествата.
В тенджера поставяме захарта и водата да заврат. Отвеждаме от котлона и охлаждаме. Съхраняваме в хладилник. Сиропа трябва да бъде студен, когато сглобяваме тортата.

Хрупкава пралина
65 гр. тъмен шоколад 64%
25 гр. масло
80 гр. лешникова паста **
40 гр. корнфлейкс, натрошен на ръка

Разтопяваме шоколада и маслото в съд с двойно дъно. Добавяме лешниковата паста и корнфлейкса. Оставяме настрана, похлупено, докато дойде време за сглобяването на тортата.

**  Лешниковата паста може да си я направите сами, ако не намерите по магазините.

Лешникова паста

250 гр. захар на пясък
75 мл. вода
3 ч.ч. белени лешници
1 до 1 ½  ч.л. лешниково или орехово масло (може да се замени с растително масло)

В тенджера карамелизирайте захарта с водата, докато тя добие светъл цвят на кехлибар. Не бива да чакате сместа да стане по-тъмна. След това добавите лешниците и разбъркайте, така че всяка ядка да се покрие с карамел. Изсипете ги върху силиконова платка или пергаментова хартия и охладете напълно.След като се охлади, натрошете захаросаните лешници на парчета, които ще смелите с кухненски робот (на 2 – 3 етапа), докато станат на гъста паста. Добавете цялата паста отново в блендера и заедно с маслото разбийте до кремообразна паста с текстура, подобна на фъстъчено масло.

Лешников  баварски крем        
(излиза около 1 л.)

250 мл. пълномаслено мляко
250 мл.  млечна сметана
230-250 гр. лешникова паста **
5 яйчни жълтъка
90 гр. захар на пясък
10 гр. желатин (аз ползвах 20 гр.)
500 гр. млечна сметана, разбита до меки връхчета

Приготвяме лед в една голяма купа.
В голяма тенджера, попарваме лешниковата паста с горещото мляко и сметаната. Сместа ще започне да бълбука около външните ръбове.
Докато млечно-лешниковата смес се нагрява, разбиваме жълтъците и захарта до побеляване.
Когато млякото вече е попарило лешниковата паста, наливаме малка порция от него в жълтъците, смесваме,  добавяме още една порция лешникова паста (добавяме по малко, така че яйцата бавно да се загряват и да не се пресекат) и така продължаваме да смесваме, докато всичката млечна смес се поеме от яйчната.
Изсипваме цялата смес обратно в тенджерата и бавно разбъркваме с лъжица на среден огън, докато сместа достигне 80°. Прецеждаме в купа, която е поставенa в приготвeната с лед.
В този момент имаме лешников крем Англез.
Добавяме подготвеният (разтопен) желатин към готовия крем Англез като  разбъркваме, докато се поеме добре. Разбъркваме над ледената баня, докато сместа се охлади. Смесваме 1/3  от разбитата сметана в лешниковата смес и разбъркваме внимателно, да се поеме добре. Добавяме и останалата разбита сметана на още два етапа. Покриваме с фолио получения баварски крем, докато дойде време да го използваме.
    
Шоколадов мус
Приготвя се непосредствено преди сглобяването на тортата!

150 мл. сметана (200 мл.)
150 гр. тъмен шоколад 64% (200 гр.)
250 мл. млечна сметана, разбита до меки върхове и оставена в хладилник

Нарязваме шоколада на ситно и поставяме в купа.
В тенджера, загряваме 150 мл. сметана. Когато се формират балончета по външните ръбове, заливаме шоколада с нея и оставяме за 1 минута. Бавно разбъркваме сместа, докато се комбинира и се превърне в гладък и лъскав ганаш.
Оставяме да изстине до 40°. Смесваме разбитата сметана в шоколадовия ганаш на три етапа, както при баварския крем.

ЗАБЕЛЕЖКА:  Важно е температурата на ганаша да се поддържа до 40°, както и битата сметана да не е студена  Ако температурите на двете смеси са твърде различни, няма да имаме гладък мус.

Шоколадова глазура (аз удвоих дозата)
85 мл. вода
80 мл. сметана
40 гр. какао на прах
120 гр. захар на пясък
10 гр. желатин, накиснат във вода

Постаяме в тенджера да заври водата, сметаната, какаото  и захарта при постоянно бъркане. 
След като заври сместа, дръжим на огъня за още 4 минути без да спираме да бъркаме. Охлаждаме до 40°.  Тогава добавяме разтопения желатин към шоколадовата смес. Охлаждаме още малко (до 30°) преди да използваме.
Дръжим на топло или я приготвяме непосредствено преди употребата ѝ!


Сглобяване на тортата

Организацията е много важна за лесното приготвяне на тортата.  Трябва да имаме готов лешников крем, охладен блат за торта и студен сироп, преди да започнем.

1. След като по-горните компоненти са готови, започваме с блата.
Първо премахваме неравностите от него (ако има подутина я отстраняваме), така че да имаме плоска горна повърхност, а след това разполовяваме тортата на половина.
Поставяме едната част на дъното на тортената форма. Намазваме  я със сироп, да се напои добре. Прибираме в хладилник.
2. Междувременно си правим пралината.
Изваждаме тортата от хладилника, намазваме я с нея и пак я прибираме в хладилника.
3. Идва ред на лешниковия баварски крем.
Изваждаме тортата от хладилника, насипваме около 2 чаши баварски крем върху охладения пралинов слой и разстиламе крема до външните краища на тортата. В идеалния случай, слоя баварски крем, трябва да бъде със същата височина като блата. Вкарваме тортата във фризера за 15 минути, така че баварският крем да се стегне по-бързо.
4. Изваждаме я от фризера и поставяме втория блат над баварския крем. Сиропираме и прибираме във фризера за 10 минути.
5. Изваждаме тортата от фризера, насипваме отново 2 чаши баварски крем и го  разстиламе до външните ръбове на тортата. Следва отново изстудяване във фризера, но този път за 45 минути.
6. Следва шоколадовият мус.
След като баварският крем се е стегнал напълно, изваждаме тортата от фризера, освобождаваме я от формата и заравняваме страните.
Разстиламе муса върху повърхността и отстрани (при мен само хоризонтален слой). Муса трябва да бъде гладък и с еднакво дебел слой навсякъде и със същата височина като останалите пластове.
Поставяме във фризера за 45 минути.
7. Накрая заливаме със шоколадовата глазура.
Поставяме тортата върху телена скара и бавно поливаме шоколадовата глазура върху нея, като се започва от единия край и се движим до другия край (напр. от ляво на дясно). Работим бързо, преди желатина да  започне да стяга. 
Поставяме тортата обратно в хладилника, докато глазурата се охлади (най-малко един час, преди сервиране).



Добре е също преди сервиране тортата да постои извън хладилника за около половин час, за да се отпусне малко - така ще е по-кремообразна и вкусовете ще се усещат по-дълбоки.



22 септември 2017 г.

Тиролски кнедли


Предполагам повечето хора, особено кръстосващите пътищата на Европа, знаят какво са кнедли. За останалите ще спомена, че това са тестени топки - хлебни, от картофено тесто или от грис, които в повечето случаи са с някаква плънка – сладка или солена. Има разновидности, при които плънката не е обособена част, а е омесена в тестото. Варят се в солена вода/бульон, в по-редки случаи се пържат, но не изключвам да се приготвят някъде и във фурна. Сервират се самостоятелно (сладките като десерт), с някакъв сос (сладък или солен - отново според вида им), със салата, залети с бульона , в който са варени или като гарнитура към други ястия. Не знам към коя категория храни спадат, може би към пастата или към тестените гарнитури, но за мен те са отделно обособена група. Моите любими варианти са Тиролски кнедли и панираните и пържени с плодов пълнеж, като най-вкусни от тях са ми тези с кайсия или цяла слива.

 Днес у нас сме на алпийска вълна, затова съм приготвила и снимала тиролските или по-точно, южно тиролските. Характерно за тях е хлебното тесто с добавка на шпек (бекон, сланинка или някакъв сурово сушен колбас). В моя вариант има и телешко месо, за по-богат вкус.


Продукти
/за 15-20 бр., според едрината/

2 с.л. зехтин + 1 с.л. олио
½ глава наситнен червен лук
200 гр. наситнено на много дребно телешко месо (или кайма)

4 дебели филии стар хляб (в случая бял)
2/3 ч.ч. прясно мляко

2 яйца
½ ч.ч. ситно надробен шпеков колбас
2 с.л. наситнена червена чушка
1 к.ч. галета
шепичка настрган пармезан
шепичка наситнен пресен магданоз
½ ч.л. черен пипер
½ ч.л. настъргано индийско орехче


допълнително
½  ч.л. вегета (за бульона)
1 с.л. масло
5-6 листенца свежа салвия
2-3 стръкчета шнитлаух
1 с.л. настърган пармезан

Приготвяне

В тиган наливаме олиото и зехтина, добавяме наситнения лук и запържваме на среден огън за минута-две. Добавяме телешкото месо/кайма и пържим при постояно бъркане за около 5-6 минути. Отвеждаме настрана и оставяме да се охлади.
Надробяваме хляба на средни по големина залци, поставяме ги в по-голяма купа, заливаме с хладкото мляко, похлупваме и отавяме така за 20-30 минути.
След като времето изтече, добавяме запърженото месо в купата при хляба, също и наситнения колбас, чушката, магданоза, пармезана, яйцата, галетата и подправките (без вегетата).
Разбъркваме всичко с ръце, но внимателно, за да не стане на пастет. Нека се усещат по-едри парчрнца! С навлажнени ръце оформяме топки с предпочитана от нас големина.
Аз ги направих по-едрички, колкото дребно яйце и излязоха 15 бр., но честно казано трите топчета в чинията ми се опънаха. Много засищат. Така че спокойно може да се намали размерът им и да излязат към 20 бр., което са си едни прилични 6 порции. 

Кнедлите не би следвало да бъдат толкова жълти. Този наситен цвят дойде от яйцата, които ползвах - домашни и с много силен жълтък.


Така, следва да сварим нашите кнедли.
За целта наливаме вода в тенджера (3 л. са достатъчни), посоляваме леко с 1 ч.л. сол, а малко преди водата да заври намаляваме огъня и пускаме кнедлите в тенджерата. Похлупваме я и оставяме на тих огън за 12-15 минути, след което изваждаме с решетъчна лъжица изплувалите на повърхността на водата кнедли.
Наливаме в малка касеролка около 600 мл. от бульона, добавяме вегетата и захлупваме за 5 минути.


Предлагам два варианта за сервиране на кнедлите:

1. Прецеждаме засиленият с вегета бульон и наливаме в дълбока чиния около 150 мл. от него. Добавяме 3-4-5 кнедли, поръсваме с наситнен шнитлаух, свежа салвия, пармезан и поливаме с разтопено масло.


2. Разтопяваме на слаб огън в малко тиганче маслото, запържваме в него за 10 секунди листенцата салвия и ги изваждаме да се отцедят от мазнината върху кухненска хартия. В топла чиния поставме 3 кнедли (или повече, ако са по-дребни), поръсваме ги с малко наситнен шнитлаух, листенцата салвия, рендосан пармезан и поливаме с маслото от тигана.


И в двата случая, след като извадим кнедлите от тенджерата, не бива да престояват повече от 5 минути преди сервиране, за да останат пухкави и сочни! 


Всеки път от тях приготвям и порция с доматен сос, но този вариант ще добавя в публикацията на по-късен етап, защото... Ами, защото чинийката пак не се вреди за фото сесия. :)
------

Внимание!
Не солим сместа за кнедлите, тъй като добавените в нея пармезан и шпек са солени, после следва варене в подсолена вода, накрая в бульона добавяме вегета, която също е солена, а и при сервиране ги ръсим отново с пармезан.
Затова опитвайте и ползвайте солта с мярка!

18 септември 2017 г.

Клафути с малини и рози от палачинки


Продукти
6-8 палачинки, приготвени от:


½ ч.ч. брашно
½ ч.л. сол
½ ч.л. захар
2 яйца
2-3 с.л. масло, разтопено
-1 ч.ч. пълномаслено пресно мляко


за клафути

5 яйца
180 гр. кристална захар
2 пликчета ванилова захар
6 с.л. брашно
200 гр. квасена сметана
600 мл. пълномаслено пресно мляко
рендосана кора от ½ лимон
2 с.л. лимонов сок
200 гр. малини


Приготвяне

на палачинките

Пресейте брашното, солта и захарта.
Разбийте яйцето, добавете маслото и на порции млякото и брашното като ги редувате.
Изпържете палачинките в не залепващ тиган на среден огън и ги оставете настрана да се охладят напълно.
След това с ножче (много удобно е с ролера за пица) нарежете всяка палачинка на лента с ширина около 3-3,5 см. Лентите, получени при спираловидно нарязване на палачинката се получават по-дълги и съответно са по-удобни за навиване. Та, от лентите навийте розички, подравнете с ножче основите им, за да стоят добре изправени и ги заделете настрана да чакат.

на клафути

В касеролка сипете захарта и я залейте с млякото. Поставете на среден огън и бъркайки постоянно загрейте, докато захарта се разтопи. Не прегрявайте млякото!
В голяма купа разбийте яйцата с квасената сметана, брашното и ванилията. Разредете с топлото мляко, подправете с лимоновия сок и кора и разпределете в индивидуални купички или подходяща тавичка. Подредете вътре подготвените розички (може да им забодете в основата по една клечка за зъби, за да не се рабиват) и нахвърляйте по между им част от малинките.
Сложете клафутито да се пече в предварително нагрята на 200
° за 10 минути, след което намалете градусите до 180° и печете още около 25 минути.
Извадете и оставете да се поохлади
.


При изваждане от фурната сладкишът ще е доста бухнал (дори повече от това, което се вижда на снимката), но много бързо след това обемът му стремително ще спадне. Не се притеснявайте, това е нормално! Превъзходният вкус компенсира „смачкания“ му фасон. J


Преди поднасяне гарнирайте с останалите малинки, листенца свежа мента и поръсете с малко пудра захар.





15 юли 2017 г.

Сладолед „Медена роса“


Продукти

1 пъпеш Медена роса
1 кутийка (400 гр.) подсладено кондензирано мляко
1 шушулка бурбонска ванилия
500 гр. млечна сметана (минимум 30 % масленост)
100 гр. пудра захар или мед на вкус

Приготвяне

Поставяме пъпеша във фризера за една нощ да замръзне.

На следващия ден го обелваме и почистваме от семенната част. Почистеното, ледено “месо“ нарязваме на кубчета и пюрираме в блендер. Добавяме семенцата на ванилията и кондензираното мляко.
Разбиваме добре и към ледената маса добавяме и предварително разбитата на крем сметана. Подслаждаме с пресятата пудра захар или мед.

От тук на сетне имаме два варианта за приготвяне на сладоледа:

1. Наливаме сместа в машина за сладолед и след като се повърти малко (около 10 минутки), прехвърляме в купа и прибираме в хладилника да се заледи.

2. Сместа наливаме в купа, прибираме в хладилник и на няколко пъти, през 1 час, разбиваме с миксер, за да размесим ледените кристалчета и да вкараме въздух в сместа. Когато ни омръзне (примерно, след 4-5 разбивания) оставяме да се заледи.
Сервираме в охладени купички и поливаме с течен мед.


Ако ви харесва идеята ми за ядливи панички от бутер тесто, то нарежете разточеното до 3 мм. тесто (1 пакет от 450 гр.) на четен брой квадрати. Похлупете и намаслете от външната страна огнеупорни купички и поставете отгоре им по два квадрата, разположени кръстовидно - получава се един вид осмоъгълник. Намажете така оформените панички с жълтък, поръсете с кристална захар, ароматизирана с пликче ванилена захар и запечете в предварително загрята на 220° фурна  до златиста коричка. След охлаждане, освободете от купичките, намажете и отвътре тестените панички с жълтък, поръсете със захар и върнете във фурната, докато се зачервят и от вътре.